Панагюрското златно съкровище се върна у дома
Млади и стари се трупат да видят този ненадминат шедьовър на древното ювелирно изкуство
Панагюрското златно съкровище се върна у дома. То е изложено в града, край който бе открито през 1949 година по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика. Тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови намират девет съда от чисто злато. Предават ги на тогавашния околийски началник Стефан.
Първоначално съкровището е изложено зад витрините на местната хавлиена фабрика.
Днес е в специалната зала трезор в Панагюрище, където гостува до 29 май2017. След това то се прибира в Националния исторически музей, а през септември ще замине за Норвегия.
Млади и стари се трупат да видят този ненадминат шедьовър на древното ювелирно изкуство. Съкровището се радва на голям интерес от страна на туристите по Великден, съобщиха от общината. Всеки един от безценните съдове е експониран в отделна витрина и посетителите могат спокойно да се насладят и да разгледат сцените, изобразени на отделните съдове.
Залата трезор е специално изградена за него през 2012 г. и оттогава всяка година деветте уникални по рода си предмета изкарват известно време в историческия музей на Панагюрище. По традиция изложението съвпада и с тържествата, които са посветени на избухването на Априлското въстание.
При изключителни мерки за сигурност една от най-големите ценности на България бе транспортирана от Националния исторически музей в София до Панагюрище. Златният шедьовър пътува с брониран камион, охраняван от специализирани полицейски сили. Деветте съда бяха пренесени в огнеупорни кутии. Заради огромната ценност на предметите стъклените капсули, в които се поставят, са с няколко охранителни датчици.
Съкровището има две точни златни копия, които се използват в експозициите на панагюрския и Националния исторически музей, когато оригиналът участва в световни изложения. Дори и най-изкусният съвременен майстор не може да изработи толкова прецизно и фино златните предмети, направени от траките.
Затова и копието на Панагюрското златно съкровище тежи с 4 килограма повече от оригинала, който е малко над 6 килограма. И деветте съда в оригинал са изработени от 24-каратово злато.
***
Негърски глави са най-голямата му загадка
Има няколко хипотези относно произхода на съдовете. По-популярните са две. Първата е, че предметите са изработени в гр. Лампсак, елинска колония на южния бряг на Черно море в днешна Турция. А втората хипотеза е, че сервизът е изработен в местно златарско ателие. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни - овен, козел, 2 са с глава на елен лопатар. По горната част са художествено изобразени сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните се вижда тържественият пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички, оформени като глави на амазонки. Дръжките им са кентаври.
Най-интересен е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното, намиращи се в основата на съда - като негърски глави. Те са и най-голямата загадка за учените. Между негърските глави е изобразена фигурата на малкия Херакъл, борещ се със змията.
Може да ви предложим един невероятен престой в Каменград хотел и спа 4**** с възможността да разгледате Панагюрското златно съкровище!
